Новият „Адам Смит“


В началото на 2012 година ние в „Адам Смит“ се запитахме какво още можем да направим за нашите колежани и преподаватели. Обмислихме много възможности, но една от тях се очерта много ясно още в самото начало и ние решихме да приемем предизвикателството. Започнахме да събираме информация, да анализираме, да търсим и сравняваме добрите практики сред лидерите в образованието и обучението в цял свят. Установихме, че в съзнанието на хората думите „училище“, „колеж“, „университет“ водят до много сходни и скучни асоциации – място с маси и столове, банки, катедра, оборудване за презентации. Влизайки в учебната зала, нагласата е да слушаш, да получаваш, да поглеждаш скришом часовника си в очакване на следващата почивка, в която да изтичаш за чаша кафе.

Ние решихме да променим усещането за училище и за цялостния начин на възприемане на ученето. Да предефинираме себе си и нещата, които правим.

Вижте* как се случи това и какъв беше крайният резултат. Така ще разберете какво да очаквате от нас. И ще се радваме, ако то ви се хареса – без значение дали ще решите да учите… не при нас, а заедно с нас!

* Към какво водят тези връзки? Ето малка извадка от текстовете там:

„Приятният разговор леко и естествено преминава, умело воден от един или двама преподаватели, към темата на заниманието. Какво, повече от един преподавател?!? Правилно си чул. Повече от един. Първо, защото светът е много шарен и гледните точки към него са ужасно много. И второ, защото напоследък знанието така порасна и се еманципира, че непрекъснато прескача от дисциплина в дисциплина. Единственото, което ние можем да направим (поправка – длъжни сме да направим!), е да дадем на тези гледни точки, на тези тематични прескоци, минутките внимание, които дебелите книги от рафтовете на университетските книжарници упорито им отказват.“

„Направен бил експеримент с две групи, изучаващи физика. В първата бил следван класическия лекционен модел, а за преподавател бил избран нобелов лауреат по физика. Втората група водели асистенти и заниманията били фокусирани само върху реални проблеми, с които се сблъскват физиците в тяхната практика. Средният резултат на теста за оценка на знанията – еднакъв за двете групи – бил 41% за първата (контролна) група и 74% за втората.“