Управленската организация в древен Египет


Младият княз на Египет бил изпратен от баща си, фараона Рамзес XI, да провери как вървят делата в различните номеси (области). Той се опитал да разбере сложната структура на управление в тогавашен Египет (11 в.пр.н.е.), но без особен успех. Тогава князът се обърнал за помощ към един от благородните номарси (наместници на фараона, управители на област) и го помолил да му разкаже как минава един ден от управлението на областта:

„Сутрин, след баня, принасям жертва на бога Атму, а после извиквам ковчежника и го разпитвам дали се събират, както трябва, данъците на Негово Величество. Когато каже, че се събират, похвалвам го, а когато ми каже, че тия и тия не са платили, заповядвам непослушните да бъдат арестувани. След това викам надзорника на царските хамбари, за да узная колко храни са постъпили. Ако са много, похвалвам го, ако са малко, заповядвам да набият виновниците. После идва главният писар и ми докладва от какво се нуждаят войската, чиновниците и работниците и аз заповядвам да им се отпусне нужното срещу разписка. Ако даде по-малко, похвалвам го, ако даде повече, започвам следствие. Следобед при мене идват финикийските търговци, на които продавам житото, а получените пари внасям в касата на фараона. След това се моля и утвърждавам решенията на съда, а надвечер полицията ми прави доклад на произшествията.“ (Болеслав Прус, „Фараон“)

По този начин номарсите, висшите жреци и самият фараон изслушвали по десетина души на ден, но зад техните доклади стоял трудът на десетки, стотици и хиляди други, които на свой ред изслушвали, обобщавали и предавали на по-висшестоящите информация за състоянието на империята. Князът разбрал, че за управника е по-важно да създаде организация, отколкото да се нагърбва сам с ненужно бреме, което му дава откъслечен и неточен поглед върху нещата. Днес наричаме това „пирамида на управленските задачи“. А как този похват се прилага на практика, как се осъществява ефективно делегиране и координация, можете да научите в Колеж „Адам Смит“.