Кроежите на папа Инокентий III


 

Папа Инокентий III, войнстваща натура, се възприемал не само като божи наместник, и управител на Църквата, но и като управител на света. Намесите му в политиката били чести, кроежите и плановете – многобройни.

По това време, в началото на XIII век, на английския трон седи крал Джон, син на Ричард Лъвското сърце. Отлъчен от църквата заради избора на архиепископ на Кентърбъри и изправен пред армията на френския крал Филип II Август, Джон събрал около себе си коалиция, в която влизали графовете на Булон и на Фландрия, както и императорът на Свещената римска империя, но това не било достатъчно, за да бъдат победени французите. Джон направил хитър ход в навечерието на неизбежния сблъсък с Филип II, като подгънал коляно пред папата, искайки опрощение и… предлагайки му Англия! Инокентий почти незабавно му върнал короната под формата на феодално владение и срещу годишен данък.

Изведнъж се оказало, че Филип не можел да атакува Джон, който вече се ползвал с папската закрила. Филип с основание бил разярен, защото по силата на феодалните закони Джон Английски, бил негов васал и му дължал подчинение в качеството му на херцог на Нормандия и на Аквитания. Ако престъпел забраната, Филип бил заплашен от отлъчване. Което в действителност не било нещо ново за него – той изпитвал непреодолима неприязън към втората си съпруга Ингебурге, красавица и сестра на краля на Дания. Ингебурге била пратена в манастир, а Филип си взел за съпруга една баварска прицеса. Скандално! Папата отлъчил Филип заради двуженство. Кралят върнал девстената Ингебурге в двора, за да угоди на Инокентий, но я държал затворена и под охрана в замъка Етамп, на около 50 км. от Париж. Папата бил длъжен да признае с неохота, че формално законът бил спазен и неговата власт не се простирала върху интимните проблеми на владетелите.

Между другото, Джон Английски е монархът, подписал през 1215 година Магна харта – харта на свободите. Не в своя угода и по свое желание, а под натиска на английското благородничество и с подкрепата на Кентърбърийския архиепископ.

Инокентий III подкрепил избора на младия Фридрих Хохенщауфен на трона на Свещената римска империя. „Правилният“ избор бил обезпечен с 20 000 марки, осигурени от френския крал Филип II Август, и те се оказали достатъчни, за да убедят германските принцове да изберат за император през 1220 година протежето на папата, Фридрих, срещу конкурента Отон. По ирония на съдбата, малкият Фридрих се превърнал по-късно във великия император Фридрих II и станал пословичен с пререканията си със Светия престол – папа Григорий IX дори го нарекъл „Антихрист“.

Отлъчването от църквата било мощен инструмент за налагане на волята на папата над християнските кралства в Европа и най-страшното и най-старото канонично наказание, което църквата можела да наложи. Отлъчването на владетел автоматично освобождавало неговите васали от клетвите им за вярност, а това било предпоставка за разнородни временни съюзи в подкрепа на един или друг претендент за престолите на западните кралства. Заедно с отлъчването, папата поставял под възбрана всички владения на отлъчения, като по този начин забранявал функционирането на всички църкви и извършването на църковните тайнства.

Заплетени планове, успехи и провали, съюзи и измени доминирали този период от Средновековието. А какви умения за стратегическо планиране са нужни на съвременния предприемач, можете да научите в Колеж „Адам Смит“.

Карта: Wikipedia