Кой е Адам Смит

Адам Смит (1723-1790) е шотландски икономист и философ, прочут с авторството на „Изследване на същността и причините за богатството на народите“, която поставя теоретичната основа на съвременната икономика. Едно от многото признания на важността и влиянието на работата на Адам Смит идва в началото на 2007 година – Банк ъф Ингланд (английската централна банка) пуска в обращение нова банкнота от 20 паунда с образа на икономиста на гърба на банкнотата (на лицевата страна на английските банкноти винаги стои изображението на кралицата. Смит е първият шотландец, изобразен на английска банкнота.

200px-AdamSmith
20poundsnote
170px-Wealth_of_Nations_title

Смит постъпва в университета в Глазгоу на 14 години. Учи философия при Франсис Хътчисън, един от основателите и ярките фигури на шотландското Просвещение. През 1740 напуска Глазгоу и отива да учи в Оксфорд, където преживява голямо разочарование. В една от книгите си той пише, че „явно голяма част от професорите в Оксфорд отдавна вече дори не си дават труда да претендират, че преподават“. Смит обаче намира отличен начин да запълни със смисъл времето си там и се възползва от богатата библиотека на университета, за да се самообразова. По-късно той преподава литература и право в Единбург, а също и логика и реторика в Глазгоу.

През 1776 година в Единбург за първи път е публикуван фундаменталният му труд, станал известен с краткото име „Богатството на народите“.

Адам Смит е ярък поддръжник на либералната икономика и често е наричан баща на пазарната икономика. Той е сред първите, които отстояват тезата, че търсенето и предлагането трябва да определят пазара. Освен това Смит отхвърля намесата на правителствата върху икономиката като неефективна и неефикасна. Адам Смит защитава свободната търговия и предприемачество и въвежда понятието „невидима ръка“ (invisible hand) – с него Смит подкрепя тезата си, че когато всеки индивид и стопански субект следва собствения си интерес, резултатът е не само желателен, но и оптимален за цялото общество. С други думи, развитието и просперитетът на обществото задължително минават през успешното развитие и просперитет на отделните членове на това общество.

Малко по-рано, през 1759 година, друга негова ключова книга излиза от печат – „Теория на моралните чувства“. Отново в разрез с преобладаващото сред съвременниците му мнение, Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък, казва той.

Адам Смит излежда е бил интересен като типаж. Съвременниците му го описвали като ексцентричен, но добронамерен, с безизразна, но щастлива усмивка, разсеян, с чувство за хумор. Той никога не е позирал за портрет и затова всички негови образи, които са достигнали до нас, са създавани по спомен.

Адам Смит за данъчното облагане

„Поданиците на всяка държава трябва да подпомагат правителството дотолкова, доколкото това става пропорционално на техните възможности; пропорционално на дохода, който те получават под защитата на държавата. Разходът на правителството на една голяма нация е като разходът на мениджмънта на немателите на голямо имение, които са задължени да подпомагат имението според техните интереси в него. В спазването или пренебрегването на тази максима се състои това, което наричаме справедливост или несправедливост на данъчното облагане.“

… и по отношение на собствеността и нейната връзка с пазара на труда:

„Човек, който не може да придобие собственост, не може да има никаква друга цел освен да яде колкото се може повече и да работи колкото се може по-малко.“